Там, където мислиш, че ме няма

В своята дебютна стихосбирка Ванина Димова ни кани да погледнем света „през бинокъла на младостта“. Чрез него можем да забележим как пролетта подменя облаците, да провидим в стълбата на дядо ѝ един забравен дървен олтар или да усетим тежестта на оловото, „от което правим децата си“. С присъща за младостта дързост тя приветства всяка метафора, но предпочита да остане с реалността. Затова не се страхува да назовава множеството пукнатини в собствения си свят и тези отвън, а после да помоли шипката да погали всички „болни човеци“ и да изцери света. 

Аксиния Михайлова