Повестта разказва за живота на българските хъшове в Румъния през 70-те години на XIX век. Прогонени от поробителите, Македонски, Хаджият, Попчето, Бръчков, Мравката и Владиков се скитат немили-недраги из чуждата земя. Те са принудени да живеят в нищета, отчуждение и самота. Намират утеха единствено в кръчмата на Странджата. Там изгнаниците си спомнят участието в славните битки за освобождение на България. И мечтаят да жертват живота си в името на родината.