Друговремците, събрали в себе си разказа на века

Столетниците са омайни, мъдри хора. Някои изумяват с бистър ум, ясна памет и красноречие, други са мълчаливи и умислени. Едни са весели, въпреки тежестта на годините, други са прегъбрени от тях. Някои са младолики, други – с набраздени от времето лица. Но всички, за които ще прочетете, са специални.

Друговремци. Останали още малко на тази земя, сякаш за да я направят по-добра.

Цялата мъдръст е в тях, цялата тежест на живота. Цялата тъга е прибрана в избледнелите им очи и цялото примирение е там. Цялата надежда таят, че младите ще дойдат да ги видят. И цялото разочарование, че тях отново ги няма.

Столетниците. От които попиваме светлина, взимаме от мъдростта им, учим се да прощаваме и да гледаме на живота откъм смирената му страна.


Защо някой губи разсъдъка си преди да е достигнал старостта, а друг минава 100 години и може безспир да рецитира стихове;

С какво се хранят столетниците, пият ли алкохол;

Обичат ли да се веселят или предпочитат усамотението;

Каква е тайната на дълголетието.