„Ръка за ръка, двама на сивия цимент, той и аз.

А ние, мамо...

Ние просто искахме ванилов сладолед с парченца шоколад. Ние не искахме нищо повече от живота, но той ни изненада.“ 

Понякога най-искрените думи могат да бъдат написани само в писма до нечия майка. Това е вълнуваща история за едно момиче, израснало в дом за деца без родители, за приятелството, за загубата, за анорексията и, разбира се, за мечтите.