„История славянобългарска“ има основополагащото значение за българите и българщината. В тази знаменита книга усещаме силата и искреността на Паисиевото родолюбие. Написаното от отец Паисий е искрата, запалила Българското възраждане, мощен призив за гордост от миналото ни, страстен повик за свобода, която българският народ чака от векове.

В настоящото издание текстът на „История славянобългарска“ е представен на съвременен книжовен български език по Зографския ръкопис, обнародван от проф. Йордан Иванов през 1914 г., и по преводите от старобългарски език на акад. Петър Динеков от 1963 г. и на проф. Божидар Райков от 1972 г. Зографската чернова, изписана от ръката на Паисий Хилендарски се съхранява в българския светогорски манастир „Св. Георги“. Тя е открита през 1902 г. от учения фолклорист Антон Попстоилов (1869 – 1928) сред славянските ръкописи в библиотеката на манастира.